Археологически разкопки в Борован

Георги Ганецовски

 

ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО В ОБЩИНА БОРОВАН

 

Територията на днешна Община Борован е богата на паметници на културно-историческото наследство датиращи от праисторическите епохи до късното българско средновековие. През последните две години в околностите на селото са реализирани теренни археологически проучвания. Те показват голяма гъстота на паметници на недвижимото културно наследство с висок потенциал за развитие на селски, културен и алтернативен туризъм. Регистрираните паметници дават важна първоначална информация за периодите на заселване и значимостта на културните ценности. Най-важните от тях са:

Околностите на Борован.

Местността Стругарка. Разположена е на около 4 км южно от Борован под Борованската могила. На левия бряг на река Скът, върху плоска незаливна тераса се наблюдават следи от средновековно селище. Мястото е обработваем терен и вероятно поради дълбока оран структурите са разрушени.

В полите на Борованската могила, на десния бряг на река Скът върху ниска, овална височина, носеща името Васков чукар се откриват остатъците от праисторическо селище, вероятно от периода на късния неолит (края на VI хил.пр.Хр). Западната част на възвишението е разкопана като каменна кариера, която не е засегнала обекта. Мястото сега е залесено с широколистни дървета. В чертите на обекта е разкопан малък иманярски трап в който се открива керамика от края на новокаменната епоха. Обектът е интересен поради близостта си до раннонеолитното селище Валога – разстоянието между тях е около 2 км. В нивата северно от обекта, на левия бряг на реката е открит фрагмент от каменна брадва датираща от ранната бронзова епоха (III хил.пр.Хр).

Местността Тихов лъг. Разположена е на 4 км североизточно от Брован. По сведения на Богдан Николов в тази местност се издигат няколко тракийски могили. При нашето посещение в района следи от могилен некропол не бяха установени. Допускаме, че за последните тридесет години могилите са заравнени в следствие на обработката на земята.

Местността Лапчовец. Разположена е на 4 км източно от Борован в близост до извора Лапчовец. Тук е разположено голямо и богато селище от каменно-медната епоха (първата половина на V хил.пр.Хр). Обектът е забележителен с това, че в него се откриват многобройни фрагменти от керамични съдове и фигурки украсени с врязани знаци. Става въпрос за явни следи от най-ранната писменост в света. Археологическите данни показват, че селището е съществувало по едно и също време с това при Градешница, от където произхожда и прочутата глинена плочка с протописмени знаци. Нашите наблюдения показват, че селището Лапчовец е по-богато. За това свидетелства и засиления иманярски интерес към обекта. Констатирани са три големи иманярски изкопи, които са разрушили част от културните пластове. Обръщаме внимание, че иманярите проявяват интерес само към богати археологически обекти от римската и късноантични епохи. За първи път в област Враца е констатирана активна иманярска дейност в праисторически обект, която ако не бъде преустановена ще му нанесе сериозни щети. Голяма част от паметника сега се намира в обработваема земеделска площ. Като цяло селището е в добро състояние и има значителен научен, туристически и културен потенциал. Достъпът до него е добър поради близостта на второкласния път Монтана-Бяла Слатина-Плевен.

В съседната местност Мургенец се откриват следите от антично и средновековно селища. Те не са засегнати от иманярска дейност.

Местността Езерото. Разположена е на около 3 км северно от Борован. На високия десен бряг на Братковския язовир са регистрирани останки от праисторическо селище. Обектът е в добро състояние и се намира върху плоска тераса оградена от север и юг от два извора. Земята не се обработва. В два участъка се забелязват иманярски изкопи, в които се откриват фрагменти от праисторическа керамика. Мястото е достъпно поради близостта на шосето Враца-Оряхово. Обектът не е регистриран до 2008 г и е перспективен за археологически проучвания и развитие на културен туризъм.

През 2008-2009 години стартираха спасителни археологически проучвания в селището. Те дават ясна представа за стратиграфията на обекта. Добитите първоначални данни насочват към два последователно съществували раннохалколитни пласта (началото на V хил.пр.Хр) и един фрагментарно запазен пласт от протобронзовия период (първата половина на IV хил.пр.Хр). Проведените геомагнитни зснемания съвместно със специалисти от Нов български университет показват, че през каменно-медната епоха обектът е ограден от земен вал (тип палисада) и ров пред него. Подобни защитни съоръжения не са откривани до момента на територията на Северозападна България. Според археолозите това са явни свидетелства, че селището е имало особено значение през този период. Първата половина на каменно-медната епоха е период на кулминация в развитието на най-ранната земеделска цивилизация. Данните и материалите от протобронзовия период са от голямо значение за българската археологическа наука поради оскъдната до момента информация и значението на тази епоха за смяната на една цивилизация с друга.

Освен голямото количество керамика в Езерото са открити многобройни находки. Това са част от антропоморфна (човешка) фигурка; богато украсена с врязани орнаменти; каменно цилиндрично ядро; глинен модел на пещ зооморфна фигурка; фрагменти от дъна на съдове с пиктограмни знаци; сферичен глинен съд; костени ашици за игра; каменни и кремъчни инструменти сред които особено впечатление правят кремъчните пластини от сърп и един многофункционален каменен инструмент (гладилка-шпатола).

Местността Езерото/Турското – северно от стената на Братковския язовир. На около 4,5 км северно от Борован на левия бряг на рекичката наречена Барата са разположени останките от голямо селище (или робовладелско имение тип вила „Рустика”) от римския период (I-IV в). До настоящия момент паметника не е регистриран и не е познат в научната литература. Обектът се намира на територията на обработваема земеделска площ и обхваща площ от около 1500 кв.м. По повърхността на терена личат следите от разрушени и опожарени сгради, както и голямо количество керамични фрагменти. Установeno e, че този обект методично е риголван и разкопаван от иманярите. Макар и горната част на културния пласт да е разрушена, смятаме, че селището има потенциал за проучвания и развитие на културен туризъм.

Околностите на село Малорад.

Местността Пчелиня. На 3 км северозападно от селото се откриват следите на селище от втората половина на каменно-медната епоха. Разположено е на десния бряг на рекичката Пчелиня върху височина оградена от три страни. Установихме, че западната част на обекта напълно е унищожена, вероятно през 80-те години на XX век от големи изкопи за добив на камък. По неразрушените части между изкопите се наблюдава културния пласт с дебелината около 1,0 м. Неразрушена е източната периферия на обекта.

Местността Мешани бари. Разположена е на около 2 км северно от Малорад на незаливна тераса на левия бряг на рекичката Пчелиня. Откриват се останки от праисторическо (новокаменна епоха) и късноантично селища. Те попадат в чертите на обработваеми земеделски площи.

Село Нивянин.

В източната периферия на селото се намират следи от селище от римската епоха (I-III век). До него все още личат остатъци от надгробна могила, която е разрушена със земекопни машини преди около четири десетилетия.

„Копана могила” е тракийска надгробна могила разположена на около 1,5 км източно от Нивянин, на левия бряг на река Скът. В центъра на насипа се вижда иманярски изкоп, който изглежда не е достигнал погребението. Пораженията върху паметника не са значителни. Обектът се намира на живописния ляв бряг на рака Скът.

На 1 км южно от селото са разположени две средно големи тракийски надгробни могили. И по двете личат иманярски изкопи. Съществуват данни, че в тях са открити погребения с трупоизгаряне и тракийско въоръжение.

В местността Белилките на около 2 км източно от Нивянин, на левия полегат бряг на река Скът се намират останките от голямо римско селище (I-III век). Мястото сега е земеделски терен. Личат следи от дълбока оран, както и от дълбоки траншеи (в източната част на обекта) издълбани с фадрома. Откриват се големи количества римска керамика и камъни, които на места са струпани, обозначаващи разрушена сграда. По данни от местни хора в този обект са намерени колективни монетни находки от римски републикански и императорски монети. Вероятно иманярите са разрушили горния 50 см културен пласт. В дълбочина обекта е запазен и има потенциал за проучвания и развитие на алтернативен туризъм.

Село Буковец.

Три километровия участък от язовира в югозападната част на землището на селото е наситен с недвижими паметници на културата отнасящи се към каменно-медната епоха, тракийската и римската епохи:

На 1 км западно от селото над язовира е разположена голяма тракийска могила, наречена от местните хора „Мотанова могила”. В центъра и личи неголям иманярски изкоп, който не е засегнал сериозно паметника. Могилата е презентативна и има потенциал за развитие на културен туризъм и археологически проучвания.

Калето „Заногата” се намира върху височина на около 2,5 км югозападно от Буковец, на десния бряг на поточето захранващо язовира. Една част от обекта е засегната при залесяването му с иглолистни дървета през 80-те години. Друга част от Калето е надупчена отголеми иманярски изкопи. На места те са оголили части от каменните градежи на обекта. Личат зидове градени с ломени камъни и розов хоросан. Един от иманярските изкопи е достигнал до пласт датиращ към късната каменно-медна епоха (V хил.пр.Хр). Откриват се керамични фрагменти и камъни. Обектът е разположен на живописно място върху естествено защитена височина и има два културни пласта, отнасящи се съответно към каменно-медната епоха и късната римска епоха.

От към достъпната южна част на обекта са разположени остатъците от открито римско селище (II-III век). Мястото сега е обработваема земеделска площ.

На голата височина между Мотанова могила и калето „Заногата” личат следи от правоъгълно укрепление с площ около 2000 кв.м. Вероятно това е късноантичен сезонен укрепен лагер. Северната му част е недостъпна от отвесни скали. Паметникът не е засегнат от иманярска дейност.

На левия бряг на Барата, в района, където тя се влива в язовира има пресни иманярски изкопи. В насипите се открива римска керамика. Става въпрос за нерегистрирано до момента римско селище. Мястото представлява ливада.

В заключение можем да кажем, че околностите на Борован и селата Нивянин и Малорад са слабо проучени. Като изключим тракийските могили, селището Пчелиня край Малорад и някои обекти от римската епоха иманярите не са нанесли големи поражения на недвижимите паметници на културата. По наше мнение от особена важност за провеждане на археологически разкопки, които да бъдат включени като част от туристически маршрути и атракции са следните обекти:

1. Праисторическите селища „Васков Чукар” и „Езерото” (втората половина на VI хил.пр.Хр);

2. Селището от ранната каменно-медна епоха Борован-Лапчовец (първата половина на (V хил. пр Хр);

3. Големите обекти от римската епоха (I-III в) в местностите Турското/Езерото по Братковския язовир край Борован и Белилките край Нивянин;

4. Тракийските надгробни могили край Нивянин.

От района на село Нивянин произхождат многобройни движими паметници на културно-историческото наследство, които за съжаление поради слабата проученост на района са без археологически контекст.