Археологически разкопки на праисторическо селище в м „Езерото“ край Борован през 2008 – 2012 г.

Местността Езерото е разположена на около 3 км. северно от Борован. На високия десен бряг на Братковския язовир през пролетта на 2008 г. регистрирахме останки от праисторическо селище. Обектът е в добро състояние и се намира върху висока плоска тераса, оградена от север и юг от деретата на два извора. Според видимите културни останки по повърхността на терена можем да оределим площа на селището – около 12000 кв.в. земята не се обработва. В два участака се забелязват иманярски изкопи в които се намират фрагменти от праисторическа керамика. Проучванията стартираха в два участъка в непосредствена близост до иманярските изкопи.

Целите на разкопките през 2008 г. са:

Да се потърсят структори (жилища) и да започне тяхното проучване;

Да се добие яснота за датировката и хронологията на обекта;

Да се съберат данни относно переспективите за провеждане на системни археологически проучвания и развитие на културно – исторически туризъм;

Да бъдат събрани културни ценности в контекст за попълване на местната музейна сбирка.

Археологическите проучвания се проведоха през периода 23 септември – октомври 2008 г. до декември 2012 г. В експедицията участваха Георги Гецковски от РИМ – Враца с екип и седем работника от Борован. Разкопани бяха два сондажа с обща проучена площ 35 км. м. Върху терена е разпъната план – квадратна мрежа за определяне на триизмерни координати на всяка открита структура или находка и започна разкопаването на два сондажа.

В сондаж 1 ( с размер 5/5 м.) са открити архитектурни останки и многоброен инвентар от опожарено и разрушено жилище от периода на ранната каменно – медна епоха( началото на V хил. пр. Хр.) Културният пласт лежи на дълбочина от 0,4 до 0,9 м. от повърхността на терена. Разчистени са компактни струпвания на опалени мазилки, останали от стените и съоръженията в сградата, както и част от пещ. Около тях се намират керамични фрагменти от натрушени на място дебелостенни съдове – хранилища и тънкостенни съдове покрити с разнообразна врязана украса, канелюри или нокътно импресо. Разкрити са няколко дупки от колове, състоящи части от носещите елементи на жилището. Данните показват, че сградата е имала дървено – землена конструкция с набити в стената колове и глинобитни стени. Вероятно покривът е бил двускатен. Експериментално е доказано, че подобна кирпичена постройка има няколко десетилетна устойчивост и осигурява много добра топлоизулация като през зимата, така и през лятото. Малката разкопана площ за сега не позволява да изясним плана и ориентацията на жилището.

Освен голямото количества керамика са открити многобройни находки, повечето от които имат висока културно историческа стойност. Това са част от антропоморфна ( човешка) фигурка; каменна мелница; богато украсена с врязани орнаменти; фрагменти от дъна на съдове с пиктограмни знаци – най – ранната писменост, синхронни със знаците върхуплочката от Градешница; сферичен глинен съд; глинен модел на пещ; костени ашици за игра; каменни и кремъчни инструменти сред които особено впечатление правят кремъчните стъргалки и пластини от сърп.

В сондаж 2 ( с размери 5/2м) се попадна на два културни пласта, отнасящи се съответно към два хронологически периода. Това са остатъци от жилище с пещ и култова яма с жертво принушение на говеждо от периода на ранната каменно – медна епоха ( началото на V хил. пр. Хр.) и силно разрушен пласт от Преходния период между каменно – медната и бронзовата епоха ( първата половина на ІV хил. пр. Хр.). Любопитно е, че много рядко в един обект се откриват пластове от тези два периода отдалечени във времето един от друг с около 1000 години.

Преходният период между каменно – медната и бронзовата епоха е с особенно значение за археологическите изследвания поради обстоятелството, че тогава загива едва праисторическа цивилизация, просъществувала повече от две хилядолетия, сменят се културите и настъпват съществени промени в развитието на човешките общества. Поради това, че селищата от тази епоха са съществували сравнително кратко време, те се локализират много трудно. В „Езерото“ край Борован имаме редкия шанс да добием нова и уникална информация за този „тъмен“ период от развитието на европейската цивилизация. Откритите артефакти от тази епоха ще помогнат за събиране на нови сведения относно етногенезиса на тракийската общност.

 Разкритата пещ е много добро състояние и след качествено консервиране, може да бъде първата атракция в обекта при предстоящите изследвания. В двата културни пласта от сондаж 1 бяха намерени ретуширани кремъчни пластини за сърп; каменни и рогови инструменти; зооморфни фигурки и фрагмент от култова масичка украсена с графитни орнаменти.

Така извлечените от археологичен път данни дават три основни периода на обитаване на обекта.

Най – ранното застаряване е засвидетелствано през втората половина на V хилядолетиепр. Хр. Върху естествено защитено от запад плато, в близост до няколко извора, възниква най- ранното селище. Постройките са били изградени от дървено – землена конструкция ( тип „плетарка“) и са имали всички необходими за живота удобства : каменни мелници, пещи, подиуми, лежанки и кухненски сектори. Според геомагнитните заснемания сградите заедно с обредните съоръжения са били застроени по определен ред с предварително заложена градоустройствена идея. Вероятно и тогава е изградено и първото защитно съоръжение : голям ров  и глинена палисада, опасващи селището от три страни. В средата на V хилядолетие пр. Хр. Селището е опожарено и разрушено при вражеско нападение. За това свидетелстват откритите в културния пласт многобройните кремъчни върхове за стрели и каменни топки за прашка. Пожарът е бил стихиен и не е позволил на обитателите да изнесат покъщнината си.

Второто обитаване на обекта се отнася към първата половина на ІV хилядолетие пр. Хр. Установено е разчистване на терена и неговото застрояване с нетрайни жилищни постройки. Установени са две обредни ями. Вероятно тогава частично е възстановено и укрепителното съоръжение. Селището през втория период на обитаване не е съществувало продължително време. Засега не са ясни причините, довели до неговото напускане.

След прекъсване от няколко столетия, в началото на ІІІ – то хилядолетие пр. Хр. Възниква ново селище, чиито останки лежат в най- горния културен пласт. Засега от този период са разчистени едно отоплително съоръжение и подвижен инвентар, но добитата информация дава важни сведения за периода на гибелта на една праисторическа земеделска култура и възникновението на цивилизация на траките.